Днес е особен ден. На 18 февруари (6 февруари стар стил) 1873 година Апостола на свободата Васил Левски е обесен „там близо край град София“. Днес си спомняме за него, слагаме цветя на гроба му и четем за него. Страдаме по неговата смърт и се вайкаме за това, че живеем в една страна, която той не е могъл да види свободна. Вайкаме се за това, че днес той не може да е сред нас, за да я „оправи“ тази държава. Вайкаме се за това, че днес няма такъв като него, че няма Левски в 21 век. И страдаме.
Васил Иванов Кунчев е наистина най-почитаният български герой и то с право. Но само почитайки го и вайкайки се, българите никога няма да могат да превърнат мечтата му за една свободна и „свята и чиста“ република в реалност. Никога няма да могат да направят неговите идеали и методи свои. Българинът трябва да промени отношението си към Левски, към света, към България, към съседа и към себе си, за да може Левски в днешни времена да се възроди в собствените си сбъднати мечти. Ето откъде може да почне българинът:
Weiterlesen „Апостола на свободата и неговото възраждане“ →