Вратата скърца и не се затваря добре. Оставяш я отворена, но не ти пречи. Никой не идва тук. А е толкова красиво! Сега вече си навън. Вратата още е отворена. Няма да се затвори скоро. Не е ветровито. И е толкова красиво! Катедралата свети по-светло от небето. Взираш се, но е размазано. Размазано и пак красиво. А небето е тъмно.
Само месецът свети. Студено е, май има вятър. Вратата е отворена, няма скоро да се затвори. Прагът не е далеч. Пристъпваш към него. Спокойно. Без да бързаш. Поемаш света – толкова е светъл! Сега вече си там. Катедралата не се вижда оттук. Тъмно е, само месецът свети. Улицата е толкова малка! – като кръвоносен съд. Парче човешка тъкан. И безлюдна. Вратата е отворена. Духа вятър, но тя няма да се затвори скоро. Никой не идва тук. Ти също идваш рядко. А е толкова красиво! На улицата има човек.

Ясен Янев, 12б клас