Пред фактите и боговете се прекланят. От почти девет милиона население през 1990 г. до едва седем милиона през 2019 г.  Почти двойно покачване на външния дълг за последните 10 години. Пусти села. Недовършени или калпаво извършени проекти,  независимо дали са пътища, сгради или друга инфраструктура. Известна на цялото население корупция и продаване на държавата и нейните ресурси. Това за жалост, драги читатели, е положението, в което се намира нашата родина.

Кой обаче е планирал и инсценирал постепенното убийството на нашата държава, е трудно да се определи. Едно обаче е сигурно. Не е виновен един, а целият колектив. Всеки политик, който за последните 30 години е стъпил в парламента и е решил, че ще седне и той да яде от хранилката, е виновен по един или друг начин за ситуацията, в която се намираме. Но не само нашите политици имат пръст в цялата работа. Та, все пак някой ги е избрал.

Една от най-големите заплахи, която ни очаква нас българите, сме самите ние. Нашият народ изпитва голям скептицизъм към политиката и всичко свързано с нея. Поради това занимаването с политика или каквото и да е политическо познание се превръща в табу. Това, най-вероятно, се дължи на множество фактори. Мен лично винаги ми е много любопитно, когато причината за този феномен бива предписана изцяло на годините на социализма. България е била социалистическа държава за приблизително 40 години. А сега България е демократична държава от приблизително 30 години. Значи искате да ми кажете, че за 40 години един режим може да обърка разума на хората и да ги научи на комунистически ценности, но друг режим за 30 години не може да научи хората на демократични ценности? Интересно, защото наблюденията в други бивши соц. държави показват друго. По тази логика даже една от най-примерните демокрации на нашето време, Германия, е трябвало да се занимава със същия този проблем след падането на Берлинската стена. Но съдейки по хората, с които съм разговарял, които са били родени и са живели в ГДР, и по статистиките за избирателна активност в Германия, смея да твърдя, че или вината не е на соц. режима или германското управление някак си се е справило с проблема. И, драги читатели, смея освен това да твърдя, че знам как са се справили. Успели са, защото са искали да успеят.

Едно от най-големите постижения на българските управления за последните 30 години е да убедят тези, от които зависи всичко, че от тях нищо не зависи. Необразовани изказвания на политици, недиректно, а в някои случаи и директно, прогонване на българския интелектуален елит и големи пропуски в образователната система водят точно до политическото затъпяване на българския народ. Създава се едно чувство на безсилие, едно дистанциране от гражданските дългове на един човек. Това лесно може да се забележи, като се погледне избирателната активност за последните няколко парламентарни избори. От 2011 година насам няма повече от 50% избирателна активност. 50% е нищо. За сравнение в Германия през 2017 г. активността е била 76%.

Но стига толкова негативни мисли. Не е възможно всичко да е чак толкова трагично. То е, но не е непоправимо. Столетната история на нашата държава показва, че България се е намирала на подобен кръстопът и множество други пъти. Историята освен това показва, че всеки от тези пъти сме успявали да избегнем собствената си гибел. През 14. век България пада под Османско робство. 1876 г. избухва Априлското въстание. Може би е символично, а може и да е съвпадение, но на 4 април ни предстои един от най-важните избори, които трябва да вземем като нация. На 4 април решаваме бъдещето на нашата държава. За разлика от нашите прадеди обаче, от нас не се очаква да пролеем своята кръв. От нас се очаква на 4 април да отидем и да гласуваме за едно по-добро, по-достойно, по-българско бъдеще на нашата родина. Защото представете си какво ще стане, ако на изборите отидат не 50% от населението а 70% или 80%? Имайки предвид, че за последните няколко избори водещото управление има един и същ брой гласове. Аз ще ви кажа какво ще означава това. Победа и триумф за българския народ.

Време е най-накрая да разберем, че никой няма да дойде да ни избави от кошмара, в който се намираме. Само ние сами можем да се спасим. Не ни трябва много. Все пак прословутата чета на Ботев се е състояла от по-малко от 200 души, а в Априлското въстанието не са участвали повече от 10 000. Време е да върнем България в собствените си български ръце.

Тук може би е добър момент да споделя, че тази статия оригинално трябваше да изглежда доста по-различно. Трябваше да е кратко представяне на малките, но важни за изборите партии. В процес на моето проучване обаче установих, че е невъзможно да представя тези партии, които бях избрал, без да представя една от тях като по-атрактивна. Все пак замисълът на тази статия е да подбудя нашите читатели да се информират относно политиката в нашата страна и да им покажа да не вярват на пропагандата, че Герб задължително пак ще спечелят изборите. Замисълът не е аз да препоръчам една партия и да манипулирам. Затова промених първоначалната идея на текста. Защото без значение на каква партия симпатизираме, на 4. април ще творим история и е хубаво всеки, който може, да бъде част от това творене. Поради тази причина – ето един линк към страницата на Централната избирателна комисия (ЦИК), който ви съветвам да последвате и да погледнете партиите, които не познавате и да се запознаете с тях. Само така ще можете на 4. април да направите правилния избор за България.

Момчил Цеков, 11а