Хей, хей, читатели!

Започвам така, защото това би трябвало да е публикация в рубрика „Хумор“. Ще се опитам да е по-хумористично написана! Няма нищо специално (за момента!), за което да пишем в тази така специална рубрика…“Хумор“.
Затова просто реших да ви разкажа историята ѝ и защо НЕ ГОВОРИМ за рубрика „Хумор“. Не сипваме сол в раната. Не късаме шева на операцията. Не зачекваме болната тема. Мога да изреждам още дълго. Сега е време за историята. Имената на истинските участници аз няма да споделям, но ако познавате нашия вестник ще може сами да разберете кои са те:

Имаше едно време един училищен вестник на име „9часа“. Той беше проект от ученици за ученици. Мина време и в него се включиха три момчета. Шести или седми клас, но това не е е от значение за историята. Та, включиха се тез‘ момчета и бяха доста въодушевени. Ще ги наречем Умчо, Кумчо (Вълчо!) и Очилатко.
Решиха, че искат да допринесат за развитието на вестника и започнаха да мислят какво да правят! И какво измислиха накрая? Чудиха се, чудиха се, почесваха се и накрая….комикс! Хрумна им да разработят комикс и всяка седмица да публикуват по една история. Името на комикса беше „Мазна баничка“. Упс! Не, не беше това. Наистина! Ще ви излъжа, ако се опитам да си спомня.
И така момците започнаха да измислят историята. Сторибордове! Сценарий! Скици! Рисуваха, писаха, брисаха, както се вика. И накрая имаха идея и една прекрасна корица на комикс (скицирана на ръка, разбира се). Но къде да го публикуват? Това си е сериозен вестник, все пак шефчетата са от 12. клас! След време „шефчетата“ и учителят/ учителката (обещах ви, че няма да разберете кой е замесен в историята!) им предложиха да отворят рубрика…“Хумор“! Момчетата веднага чуха, че ще бъдат не какви да е, а редактори на тази рубрика. Веднага се съгласиха, но не прецениха ситуацията… Няма план. Всъщност дори се отказаха от комикса, за жалост… След време си казаха: „Хайде, трябва да се стегнем!“ и публикуваха в рубриката кръстословица! Неуспешен опит за ново начало… Наскоро и тази кръстословица изчезна..

Последно искам да подчертая, че съм свидетел на тази история и тя е истинска! „Вярно с орЕгинала“, не помня къде го бях прочел. Малко дълъг увод, но мисля, че ако сте чели внимателно, сте разбрали каква е целта му! Очаквайте скоро още „неща“ в тази изстрадала рубрика….

Богдан, 11б. клас