В час по български език, учениците от 12-ти клас съчиниха няколко стихотворения, ориентирайки се спрямо някои от най-видните български поети от 20-те години на миналия век.

 

Сетива

 

Чувам тишината.

Виждам тъмнината.

Можеш ли да поправиш непоправимото?

Можеш ли да почувстваш сърцето ми?

 

Нямаше прозорци.

Само тъмнина.

Нямаше гласове.

Само тишина.

 

Очите – затворени.

Устата – разтворена.

Душата, бродеща, ненаказана.

Погледи, плахи – несрещнати с портретите.

Крясъци, чужди – нечути.

Между четирите стени на моя ад.

 

Чувам тишината.

Виждам тъмнината.

Можеш ли да поправиш непоправимото?

Можеш ли да почувстваш сърцето ми?

-Анна-Мария

_________________________________________________

Въртя се в кръг,

без да се движа.

Мислите ми –

по часовниковата стрелка.

 

Тишината ми тежи.

Шумна е.

Празнината поглъща ме.

Смазващи са тези четири стени.

 

Дишам.

Докато се задушавам.

Стените – все по-тесни,

притискат ме да реша:

 

Въжето – като аксесоар

украсява моята смърт.

А през прозореца

хорската жлъч

озвучава моя край.

 

Вися.

Въртя се в кръг.

Без да се движа.

Мислите ми

по часовниковата стрелка

замират.

-Анна-Мария

____________________________________________

Екзистенцията на успеха

 

Величествен, облечен в мъгливото палто,

кръвожаден

безмилостен

властолюбив

недостижим

НЕПОБЕДИМ!

Застинал и готов за нови жертви,

а снегът придава му зловеща украска.

Гневен, чакащ своя миг,

разлютен с яростен вик.

Врагът!

 

Аз тръгвам право към него,

готов с юнашко сърце

моето място да търся.

Битка…

Губя и падам.

Но ставам.

Не съм се родил, за да се предавам!

С мен е смелият, непокорният дух на моите предци.

Боря се

дни

нощи

зиме

лете…

Ранява ме

страдам

и от високо падам.

Но се калявам

Не съжалявам!

Не се предавам!

 

Тъмно е…

Величествен, облечен в мъгливо палто,

кръвожаден

безмилостен

властолюбив

недостижим.

Застинал, готов да ме превърне жертва,

А снегът придава му зловеща украска.

Гневен, чакащ този миг,

разлютен с яростен вик.

Градът…

 

Той е моята жертва!

-Димитър

___________________________________________________________

една тъга

преплита се

със дните.

все е там

в усмивките,

в очите.

а няма кой

веднъж

да я попита

„кажи, тъга,

в сърцето

ли си скрита?”

и няма кой

да я намери,

 да й даде утеха.

само тя остана.

всичко друго

взеха.

-Христина

___________________________________________________

Дните (без)вечни

 

Плахо се лее едър есенен дъжд,

по прозореца сив от пушек и прах.

Капка подир капка се свлича по стъклото мътно и грозно,

и умира върху тъмния напукан перваз.

 

В стаята, мъртва и тиха,

между безкрайни комоди, прочетени книги и зимни пригоди

се издига тъмна и опасна човешка печал,

чакаща края на дните на земното си изгнание.

 

А в камината студен пламък бунтува,

и с дим черни форми по стената рисува.

До нея, ледена и разбита,

лежи пагубно надеждата свита.

 

Опленена във вечна мъка

битува стаята тиха, бездушна

и само часовникът, едър и вечен,

безсмъртно отмерва всеки умиращ ден.

-Николай

____________________________________________________

Опит

Самотното дърво, сякаш изхвърлено

насред пейзажа на зимата,

под тъмночервения небосвод,

оголено от северния вятър.

Там замръзналото езеро,

покрито със стъпки черни,

крехкият лед чака да бъде счупен

от стрелките на часовника,

окачен във въздуха.

Сребърната мъгла, обгърнала езерото

с оковите на своята непрогледност,

спира лъчите на

пурпурното небе.

Ръце като клони немощно се

просягат към повърхността.

Мракът на черните стъпки

чака да се стече в дълбочината.

Ала силуетът изпод езерото

бавно изчезва от пейзажа.

Ледът продължава да следи

стрелките на часовника,

извисен над черното небе.

А дървото остава тъй самотно.

-Валентин