Am 21.-23.04. nahm eine Theatertruppe, bestehend aus Schülern unserer Schule, am Schultheaterfestival „Vorhang auf für Deutsch“ in der bulgarischen Stadt Trojan teil.Unsere äußerst talentierten Mitschüler konnten ihre Schauspielfähigkeit vor den Augen des Publikums unter Beweis stellen und lieferten eine sehr eindrucksvolle Bühnendarbietung ab, besonders in Anbetracht der geringen Auswärtserfahrung der Truppe. Einer unserer Mitschüler erhielt sogar den Preis für die beste männliche Hauptrolle. Wir gratulieren den Darstellern! Um die Schule an dem Erlebnis teilhaben zu lassen, hat einer der Hauptdarsteller, Dimiter aus der Klasse 11, einen kurzen Text verfasst, der in Kürze auch auf Deutsch veröffentlicht wird.

________________________________________________________________

На 21-23.04. се състоя фестивалът за училищен театър „Завесата се вдига за немски език“ в Троян, на койта взе участие и театрална група съставена от наши съученици. Те успешно се представиха пред заинтригуваната публика и доказаха своя театрален талант. Наш съученик беше награден с приза за най-добра мъжка роля. Ние честитим на актьорите! За да сподели преживяното с училищната общност, Димитър от 11. клас, един от главните актьори, състави кратък пътепис представящ техните преживявания. Скоро той ще бъде публикуван и на немски.

 

„Оправих си багажа и си легнах към 00:30 на 21.04.2016г. Затворих си очите и се отпуснах. Само след миг си ги отворих и чух как алармата на телефона ми звъни. Оказа се време за ставане. Изобщо не бях усетил 6-те часа сън. Станах, измих се, брат ми след мен, взехме си раниците и нещо за хапване и излезнахме. Отначало беше студено, но в хода на деня се оказа, че ни чака горещина. Бяхме позакъснели, така че бързичко се отправихме към училище. Късмет, че метрото не се бави дълго, а беше и сравнително празно. Намерихме си места и зачакахме 15 минути от “Западен парк” до “Жолио Кюри”. Междувременно се чух с Вальо, мой съученик, част от трупата и мой личен приятел. Същия човек видях малко по-късно от магазинчето до метростанцията. Забързахме заедно до училище, където вече ни чакаха всички. Всички, освен Илиан Марков и Савина Бързева, хора, прочули се в родния театър и наши режисьори. По план с тях трябваше да сее срещнем нас автогарата. Та още не доближихме портата и останалите закрачиха към нас. И така се отправихме заедно с фенери и куфари обратно към метрото и после към автогарата. Към 8:30 се настанихме в автобуса за Троян заедно с Илиан и Савина и след 10 минути отпътувахме. Бяхме заедно с конкурентното 73-то училище от София. Към 12:30 бяхме там и се отправихме към хотела. 5-те момчета една стая, 3-те момичета, Илиан и Савина в 3-та и г-жа Райнерс беше в една стая с учителката на учениците от Силистра. Оставихме куфарите и на бегом към читалището, което беше наблизо, за да се подготвим. Докато беше ред на другите училища, ние се упражнявахме в една малка стаичка. След това изрепетирахме отделни моменти на сцената, но не всичко, защото нямахме достатъчно време. Приключихме генералната репетиция и получихме кратка почивка, след която минахме през гримьорната на Савина и беше ред за сцената. Приготвихме си реквизита по нея, режисьорите се отправиха към кабините за озвучаване и осветление, а Г-жа Райнерс се отправи към своето място в публиката.

Сега бяхме само ние:

Димитър, Марвин, Борис, Валентин, Клеменс, Гери, Моника, Виолета.

Свиха ни се коремите от притеснение. Това беше моментът, за който се подготвяхме през последните месеци. 5 минути и завесата се раздели в двата края на сцената. А ние вече не бяхме учениците на Немско Училище София. Вече бяхме Сквенц, Цетел, Флаут, Шнок, Шлукер, Шнауц и двата Дрола. Г-жа Райнерс в този момент се превърна в Херцога. В следващите 30 минути това бяхме ние…

Чувството беше уникално. Забравих всичко, което съм учил и се вживях в ролята. Думите сами извираха от устата ми…

Играхме и приключихме. Публиката се изправи и ни аплодира. Поклонихме се и завесата се събра, а ние останахме зад нея. Прибрахме реквизита и отидохме в стаичката до сцената. Там учителите ни похвалиха, а ние не бяхме на себе си. Справихме се много добре. За това се готвихме. Сигурен съм, че от нашето представление всички ги побиха тръпки. Разни ученици учи учители ни казваха, колко добри сме били и какво добро произношение на немския език сме имали и какво ли още не.

Другите дни беше почивка, купон, гледане на конкуренцията. Освен това се запознахме с 4 момичета и 1 момче от Велинград – много приятни младежи. Веднага си станахме приятели. Беше удоволствие да прекараме малко време с тях. Жалко, че беше за кратко. С тях си разменихме контакти с план за бъдещо съприкосновение. Тяхната пиеса също беше много хубава. Особено песните, които изпълниха, бяха страхотни.

Спечелихме наградата за най-добра мъжка роля, отсъдена на Пирам и се гордеем с това дебютно постижение.

След награждаването, отпътувахме от Троян, към 4 часа, а към 7 бяхме на автогарата в София. Всичко свърши…

Но не съвсем. Сега планираме да изпълним пиесата и пред приятелите си в нашия град, така че…

Следва продължение!“

-оригинал от Димитър (11. клас)